Носи ми се слава...

През последните седмици ми се събраха много поводи, та аз ако не започна да се възмущавам, кой тогава?

Живуркам си аз съвсем спокойно месеци наред, дори години, далеч от всякакви невероятни проблеми. "Далече от българи тук, ако искаш да ти е мирна главата" е златно правило и за него смятам да пиша подробно някой път.

Така ми беше спокойно допреди седмица и нещо.
Срещнах се с две българки миналия понеделник. Нямам никакви отношения с тях, караме го на "здравей-здрасти" 1-2 пъти на година, когато се видим. И няма да излъжа ако кажа, че се поздравяваме само защото сме от една националност. Личи си, че те не искат да имат нищо общо със "задръстени" индивиди като мен, нито аз искам да ме забъркват в техните "висши" кръгове.
С едната се запознах преди две години и нещо, когато все още бях в период на проучване на университета, а с другата ме запознаха малко по-късно, вече бях в първи курс. Първата спомената, да я наречем Пенка, ми беше напълнила главата с какви ли не глупости - преподавателите щели да ме мразят, защото съм чужденка, щели да ме късат на всеки изпит, нямало да ми пишат оценка по-висока от 5, колегите щели да ме мразят, защото по принцип не понасяли чужденци, щели да ми се смеят на говорене, акцент, да ми правят номера... абе въобще Пенка ме беше стресирала дотам, че на първия си учебен ден отидох на лекции натъпкана с весели хапченца и по-трепереща от нервно чихуахуа.

Естествено, нищо от онова, което ми беше казала, не беше истина. Дори не е близо.
През последната година и нещо Пенка все ми се оплакваше, че взема по два-три от десет предмета, че я късали, щото била българка, а всички знаем колко ни мразели преподавателите... И питаше всеки път, когато се видим, колко ме мразят всички и какви са ми оценките. Не мога да ви опиша злобния поглед, който получавах, когато й казвах, че нямам от какво да се оплача, че ме приемат много добре и че имам само високи оценки.

Та, виждаме се миналата седмица, "Здравейте!" - "Здравей!", последва 5-минутен разговор, в който се опитваха да ми покажат колко жалка трябва да се чувствам, защото уча егати лесната и безполезна специалност туризъм, че по цял ден един вид нищо не правя и едва ли не специализирам в човъркането на нос, а те, горките, имали по едно контролно на седмица и по пет часа лекции, от които, всъщност, цели два часа били свободни, та се чудели с какво да убият времето...

Не стигна това ами и с ангелско изражение ме питат "Ти взе ли нещо от втори курс?". Може би не трябваше да им казвам, че съм си взела всички изпити, защото ме изгледаха така възмутено все едно има казах в лицето, че са долни фльорци.

Е, не издържах. Казах им, че съм успяла да издръжа абсолютно изпити и то с най-ниска оценка от 7.50. И че съм много доволна, че съм последна година т.е. трети курс. Не се сдържах и да вметна "Ами вие как се справяте, нали тази година ви е последна?", пърхайки невинно с моите къси, свински мигли.

Ако можеше погледът да убива, сигурно щях да съм просто спомен, прах, частичка в пространството... През зъби ми отговориха, че са едва (!!!) в 6-ти курс (а нормално специалността им е от 3 години) и че имат още изпити от първи.

Учили са ме да не злорадствам, да не завиждам и все в тази насока, накратко: да бъда добричка. Но да си кажа съвсем честно, не бих заменила с нищо онзи злобен поглед на Пенка и дружката й, нито пък чувството на задоволство, което ме изпълни тогава. Пожелах им приятно губене на време и отидох да си карам шестте часа упражнения по разни шантави предмети, както и двата часа лекции по трудово право. Повече от ясно беше, че ги ядосах. Не може аз да имам какъвто и да било успех, а те да се влачат с изпити. Откъде съм взела цялата тая наглост!

Кой да знае обаче какви ще са последствията от моите две минути удоволствие...

По стечение на обстоятелствата, единственият ми колега българин се движи в компанията на Пенка. Ужасното е, че тук българите се знаят в детайли, как успяват да разберат подробности един за друг - не знам и не искам да знам. Искам само да съм колкото се може по-далеч.

Та, идва моят колега и постъпва като същински клюкар. Съобщава ми през смях, че Пенка и дружката й разправяли наляво и надясно, че съм си вземала изпитите само защото съм се чукала с преподавателите.

Аз все още не знам дали да плача, да се ядосам или да се смея.
Първоначално побеснях, защото кои са те, за какви са се взели, за да приказват подобни нелепи простотии! А тъй като вече съм се убедила на какво са способни някои хора, за да ти направят мръсно, бях дори притеснена, защото е напълно възможно това да стигне до ушите на преподавателите ми.

После се смях, защото с приказките си са ме направили ебаси оборотното парче, да спя с повече от 30 преподавателя, поне 10 от които жени. Един вид похвала, щото за да си заслужа високите оценки явно съм си свършила много добре работата с чукането, бива ме и с двата пола.

А най-накрая взе, че ми стана леко тъжно.

Така де, как да остана безчувствена, когато виждам колко жалки можем да бъдем заради едната глупава завист.