нужно ли е да има заглавие за всяка глупост, която ми минава през главата?

Думата "ваканция" се е набила в главата ми и не ми позволява да свърша последните задължения преди самото Събитие. А ваканцията си е чисто събитие, имайки предвид липсата й в последната ми година.
Правя поредния жалък опит да заспя - не се получава. Пробвам да чета по социология, винаги ми е действала толкова приспивателно. Неуспешно опитвам да се концентрирам в 26-те страници статия по социология, както и да преговоря темите за утрешната практика.
Едновременно с това премислям за пореден път случките от миналата седмица. Все ми се струва, че съм се объркала и че миналата седмица е била плод на изтормозеното ми въображение.
Опитвам се да си отговоря защо понякога не си затварям устата, защо изпускам разни реплики, които само ми усложняват и без това не особено забавния живот.
Опитвам се да си представя какво ще бъде да върна новото ми аз към старият начин на живот и дали ще си заслужава. Лошото в случая е, че съм забравила тъкмо онази част от мен, която знаеше как да се забавлява и като цяло, как да живее.
Толкова ми е объркано, че дори не знам дали искам да си я спомням.
Чудно ми е дали ще успея да се впиша в средата, в която неусетно се набутах. Е, вече няма връщане назад, мисля си, и изведнъж осъзнавам, че всъщност не съм подготвена. Не съм подготвена за нищичко, дори за едната социология, какво ли остава за друго...

----------------
Listening to: The APM Orchestra - Clair de Lune