Късно.

Знам, че има толкова задължения, с които трябва да се захвана.
Знам, че е хубаво да отговоря на 875427516230921087-те съобщения, мейли, sms-и, телефонни повиквания и каквито там ги има начини за комуникация, които познати и приятели са употребили, за да ме питат чисто и просто: "Как си? Какво става с теб?".
Аз ... ами, добре съм. Нищо ми няма, това е официалната версия за всички. Иначе не съм добре, никак даже. Но какво да се прави, трябва да се преструвам.
Не знам защо отлагам, защо не си седна на задника 1 час и не отговоря на електронната купчина с въпроси. Някои ме питат къде съм се покрила. Никъде, не го искам, не искам да се крия, просто съм такава в момента. Страхливка. Изпитвам нежелание, абсолютно неподходяща и неадекватна съм в момента за каквато и да е комуникация с когото и да било. Първо трябва да подредя малко мислите си. Честно казано, чувствам за напълно успокояващо и достатъчно да се занимавам с нищоправене и дребни глупости, които ме карат да изглеждам привидно спокойна. Нали, пак за да са спокойни останалите.
Телефонът ми е изключен вече втора седмица. Нямам ни най-малко желание да натисна зеленото копченце, за да получавам още смс-и или пък да отговарям на телефонни повиквания на три езика.
Напротив на очакваното, не изпитвам нужда да говоря с никого за това, което става с мен. Достатъчно е, че има къде да надраскам глупостите си и да се самозалъжа, че все още мога да споделям.

А сега, time to sleep. Mañana: фамилни задължения поне до обяд.
Трябва да бъда добра.

----------------
Now playing: Eva Cassidy - Fields of Gold