Минава 6.

Мозъкът отказва да приеме дори и една нова думичка. Всяка нова информация, която така упорито се опитвам да прочета и запомня, дори не бива осмислена.
Очите се затварят, кръста боли, ръцете и те правят същото, но продължават механично да щракат глупости по клавиатурата... Утре ще го чета и ще гледам "умно" в монитора. Тоест днес, забравям колко е рано в света на нормалните хора, които сега си спят сладко.
Изгасям лампата и лягам. Очите ми правят гаден номер. Не искат да се затворят.
Мозъкът пък им подгрява - изведнъж започвам да мисля за всичко, което имам да свърша, да науча и куп други нежелани в този час мисли. Усещам някакво напрежение и не ме свърта на едно място. Дали е от кафетата?
Въртя се. Не спя, а нали уж затова спрях ... ъъъ... почти 17-часовия маратон по учене.
На теория не бива да правя така. На практика - трябва да уча без да се оплаквам.

Но как да не изпсувам поне веднъж ...
Joder. Bugger. And strong US Fuck. Да ти таковам и ученето...



P.S. майка ми изглежда по-стресирана от мен по повод на предстоящите ми изпити. Къде е логиката?

още един P.S. трябва да огранича глупавите етикети до 10 максимум.

----------------
Now playing: Animaya - Ananda