Така...

... мисията изпълнена: гласувах. ГласувахМЕ, тъй като преди две седмици още навих още двама души да го сторят.
Сутринта се надигнахме рано-рано, приготвихме се и ръгнахме към най-близката избирателна секция. Въпросната се намира на около 70 км от мястото, на което живея, в центъра на прекрасния Аликанте, в малка, тиха уличка. Още с пристигането си забелязахме опашка от чакащи хора, а в самото помещение беше наистина пълно. Не бях виждала такъв наплив от желаещи да гласуват от ... ехееее, от едно време, когато бях рошав дребосък и ходех с нашите да "гласувам" в сградата на Централна ЖП гара в Русе. Сещам се как един от съседите ни, заклет фен на Партията, все беше в комисията и все агитираше останалите съседи (че и моята баба) да гласуват в полза на червените. Също така помня как някои от хората кимаха в съгласие, а после отдалечавайки се, чувах: "Да бе, ей с'я, ваш'та мама да...".
Та, днес.
Петимата в секцията останаха с впечатление, че ще гласувам за първи път и изявиха задоволство, че "млади хора като мен постъпвали разумно в този ден". А откъде знаят пък, че ще постъпя разумно, освен това, че гласувам? Мда, след като ми взеха личната карта, а и след кратък коментар от моя страна, стана ясно, че въобще не съм току-що навършило 18 години кюрпе и че вече имам някакъв стаж с гласуването.

Така и така Изборът беше труден, засега най-много се радвам на процента на избирателната активност. От мен браво по повода!

Сега остана да видим какви ше ги дървят господата избраници следващите 4 години.

Пазаруване - преди и сега

По повод на вчерашното хайманосване из близкия търговски комплекс...
Тъй като съм обикновено същество от женски пол, няма да тръгна да отричам, че пазаруването ми харесва. Нарочно пропускам да кажа "обикаляне по магазините" тъй като безцелното лутане в търсене на поредния парцал определено ми лази по нервичките.
Вчера открих още неща, които отличават тукашните ми дружки от българските.

Тукашните не мрънкат, ако нещо им седи зле и не очакват от теб да ги излъжеш, за да се почувстват добре. Зарадва ме правилната им преценка и земният начин по който се държат. Не купуват нещо за умопомрачаващи суми само защото е "много марково". Напротив, придържаха се към качество на съвсем приемливи цени. Не купуват дреха само защото им харесва, нито защото "са я видели в Cosmopolitan". Не спазват сляпо модата, а си държат на удобството, практичността и най-вече на собствения стил. Не обикалят като мухи без глави, а знаят какво, къде и за колко да намерят. И най-вече, казват ти истината за това как изглеждаш в дадена дреха, защото знаят че какъвто и да е отговора им, ти ще оцениш най-вече искреността.

А като се сетя как беше преди...
Излизаме с българските дружки. След 5-6-7-8-часов маратон по "маркови и фьешън" магазини ти се иска да се застреляш на път за поредната пробна, чудене, избиране и мерене на куп излишни, отвратително и умопомрачаващо скъпи парцали, от които накрая нищо няма да бъде купено. Главата те боли от напъни да намериш подходящите думи, с които да обясниш, че "този панталон не седи никак зле" и че всъщност е еднакъв с предните 284279463574, които е пробвала девойката. Краката категорично отказват да те държат още 15 минути, докато същата мрънка как дадена блуза подчертава любовните й дръжки и загрозява тена й, а как би й се искало да намери същата, но малко по-голям номер и в цвят резеда, примерно.
А да не говорим колко пъти съм гледала отвратително направени"ботушки" от кожата на някое нещастно теле, питайки се как може такова нещо да струва колкото годишните приходи на индийско многочленно семейство.
И сега продължавам да си се чудя и мая как съм издържала на подобни мъчения.

Радвам се, че се отървах. Сега, на този акъл, никога не бих се подложила на такъв тормоз. Абсолютно въодушевена и сигурна избирам тукашния начин ;)


----------------
Now playing: Common (Ft. Lily Allen) - Drivin' Me Wild

Публикуваха ги, най-накрая

През последната седмица преглеждах най-редовно страницата на посолството. Чак ми се схвана пръста да цъкам с мишката толкова упорито в очакване да публикуват адресите на изборните секции. И днес следобед - о чудо! - нааай-накрая видях публикувани адресите! Въпреки, че ще си гласувам в близкия град, откривам още цели три, които са ми на достъпно близко разстояние. Затова, живо-умряло, ще се гласува.
Някои тукашни познати сънародници изразиха съмнение, че все по някакъв начин ще се "доизкусурят" именно гласовете от чужбина. Да видим, а междувременно останаха няколко дни за размисъл. Все тая, гадно е да имаш толкова беден избор.

А иначе дните смятам да ги оползотворя с излизане по близките търговски центрове с приятелки, четене на книги и усилена борба с жегата.
Абсолютен мързел. И така до октомври ;)

Липса на пари

Съвсем случайно реших да си дръпна за джобни €20, че в сряда пак има излизане по женски. И що да открия, цели 18 евро ми липсват от банковата сметка. Банкоматите по принцип ти пишат кой, кога и колко ти е теглил от текущата сметка, но този път нищо.
Замислих се сериозно. От vodafone си дърпат за интернет на 17-то число, от университета няма за какво да теглят пари от сметката ми по това време, а и преди това винаги се обаждат за потвърждение т.е. дали може или не. Никой друг не знае номера на сметката, нито пък някой ще тръгне да се занимава с тези 18 евро.
Преди всичко обаче банкомата щеше да ми изпише за какво са отишли €18, а това не стана. При трикратно пробване за актуализация на книжката - нищо бе, нищо. Никой не е теглил, никакво раздвижване по сметката от платения интернет на 17.06.

Не, че съм за едни 18 евро, но знам ли, може така да се почва. Следващият път може да е с повече, пък и в крайна сметка... парите са си мои, 18 - ми хубаво 18, ама ми вършат работа перфектно за излизане с колежките.

Явно е ден за липса на пари, защото и мобилния ми е на нула без да съм говорила през последните 3-4 дни. За втори път ми го прави този номер. Покрай банката и на мобилния оператор да му таковам мамито. Аха, още утре сутринта. Защо банките тук имат гадния навик да не работят следобедите?


----------------
Now playing: Lily Allen - Everything's Just Wonderful

One and only

Когато чух тази вечер за смъртта на Michael Jackson помислих, че е груба шега на някой идиот. Какви ли не подобни вести са се появявали за по-известни хора. За Него не можах да повярвам. Някак ми е криво.